Още по темата

Той не е американец, нито е представител на някоя от великите баскетболни сили на ХХ век – СССР, Югославия, Италия, Испания. Не е роден в София, Варна или Пловдив, а в малко десетхилядно градче. Но е написал с големи букви името на родината и града си на европейската и световната карта.

Той е Георги Христов. “Ботевградското баскетболно чудо“, известен като Белята сред верните фенове на играта в Ботевград и като Сапуна на запалянковците на играта в останалата част на страната. На днешния ден Георги Христов навършва 70 години.

С националния отбор на България той е участник на олимпийските игри в Мексико 1968 г. (б.а. последно класиране на мъжкия отбор на България досега). Играл е на пет европейски първенства с представителния ни тим, като на шампионата през 1971 г. е четвърти най-добър реализатор със средно 18.9 точки и е посочен в символичния отбор на турнира. Георги Христов е сред звездите на турнира за световната купа в Колумбия през 1974 г., където националите се класират на трето място.

Редовно е включван в идеалните отбори на турнирите, в които участва и е признат от европейските спортни издания за един от най-добрите атакуващи гардове в Европа, редом със Сергей Белов, Никола Плечаш, Франсиско Бускато, Ратомир Тврдич и др.

Показателна за качествата на Сапуна е поканата да играе в Сборния отбор на Европа в мачовете със САЩ през 1973 г. Двубоите са по повод 40-годишнината на ФИБА. Съотборници на българина тогава са Крешимир Чосич, Сергей и Александър Белови, Уейн Брабандер, Клифърд Луик, Отавио Флаборея...

За скромния си баскетболен ръст (б.а. 182 см.) Христов притежава уникални реализаторски качества. Той е почти несменяем топреализатор на националните първенства и турнирите за купата, в които играе с Балкан. Безупречен изпълнител на наказателни удари. За цялата му кариера успеваемостта от линията вероятно надхвърля 85%, но за съжаление липсва точна статистика. Беше безкомпромисен защитник, включително и срещу центровете на съперника, често дори по-високи от него.

Георги имаше също така безпогрешен поглед върху играта, което му позволяваше да прави уникални асистенции, демонстрираше невероятен отскок, бързина и демараж. И може би най-важното – проявяваше непримирим характер и желание за победа.

Много важно е, че кариерата на Георги Христов се развива в години, когато българският баскетбол е на челни позиции в Европа и когато родните клубове често достигаха поне до осемте най-добри отбора в евротурнирите. В тези десетилетия националният отбор на България се бореше за място в Топ 4 на Европа, а класиране извън шестицата на континента се смяташе за неуспех.

Другите за него:

Атанас Голомеев, съотборник с Георги Христов, най-добър реализатор на две европейски първенства: “Когато със Сапуна бяхме заедно на игрището, аз само трябваше да заема позиция под коша и той залепваше топката на ръката ми. Натам беше лесно...“

Пандо Пандов, съотборник на Христов в националния отбор: “Въпреки съперничеството ни на клубно ниво, с Гошо бяхме приятели, с него се чувствах спокоен на игрището и извън него.“

Христо Дойчинов, съотборник в Балкан“ (1965-1968 г) и в националния отбор: “Гошо беше звездата на нашето поколоние, превъзхождаше всички нас.“

Ивайло Киров: “За мен като играч на ЦСКА предстоящите мачовете с Балкан бяха кошмар, защото минавах за най-добрия защитник в нашия отбор и трябваше да играя срещу Георги.“

Иван Колев, дългогодишен треньор на националния отбор: ”Когато започвах да пиша състава на националния отбор, винаги започвах с Георги, само той беше безспорен.“

Автор: Веселин Драганов, в-к “Труд”