12 февруари 2015 г. В историята на Евролигата тази дата остава като завещание. Дата, жигосана с името на един от най-съвършените виртуози, които играта някога е раждала – Шарунас Ясикевичус.

Снощи Евролигата провъзгласи литовеца за легенда. Не, че той досега бе нещо различно. Ясикевичус, който след броени дни (на 5 март – б.а.) навършва 39 е по средата на първия си „костюмарски“ сезон след 16-годишна кариера. Той е по средата на първата си година в треньорството като помощник на Жалгирис. По всичко личи, че сърцето му, което биеше непослушно повече от десетилетие под потника на един от най-забележителните гардове на планетата, няма да се укроти. Шарас изглежда превъзходно със сако и вратовръзка, но вулканът от емоции в него достига до децибелите на сърдития Етна.

„Той бе убиец. Убиец на мачове“, така легендата на Макаби Пини Гершон описва любимото си лошо момче, с което печели две от трите си европейски корони (2004, 2005). „Луд, но велик. Сигурен съм, че когато топката бе в негови ръце, самият не знаеше какво предстои. Аз също не знаех. Бях обаче спокоен, защото винаги предстоеше нещо добро“, казва Гершон.

Ясикевичус се отказа след 16-годишна кариера, 12 години, от която в Евролигата. Свали кецовете с 2 343 точки (от тях 769 за Барселона, 711 за Макаби, 656 за Панатинайкос) в 226 мача в турнира (от тях 79 за Барса, 45 за Макаби, 70 за ПАО) , със 755 асистенции (от тях 288 за Макаби, 241 за Барса, 189 за ПАО) и 315 тройки (от тях 113 за Барса, 102 за Макаби, 72 за ПАО).

Той е първият в историята на Евролигата, който печели трофея в две поредни години с два различни отбора: с Барселона през 2003 и с Макаби през 2004 г. Има основна роля в историческия дубъл на „делфините“ (2004, 2005) и е първият, триумфирал в три поредни сезона с два различни клуба: Барса (2003), Макаби (2004, 2005). Единственият, ставал шампион на Европа 4 пъти с три различни тима. Последният му Еверест бе с Панатинайкос през 2009 г.

„Той е един по рода си. Казвах нещо и ме разбираше с половин дума. На терена бе треньор, аз имах себе си по време на игра на моя отбор. Стоях отстрани и само наблюдавах“, споделя по негов адрес и светилото Желко Обрадович, който работи с литовеца в златната ера на Панатинайкос. „Обичам го. И като играч, и като човек. Какво повече мога да кажа“, завършва тирадата си за Шарас Гершон.

Обичайте го и вие. И го помнете. Не заради точките, асистенциите и спортното дълголетие. Не заради титлите и кинжалните тройки. Заради сърцето му. Заради пожарищата в сините очи. Заради ожулените до кръв колене от плонжове по неспасяеми топки. Заради страстта му. Заради любовта му. Заради лудостта му. Заради самия него.

Защото той бе убиец. Убиец на мачове.
А други като него, почти не останаха.

Тук са събрани ТОП 10 НА НАЙ-ДОБРИТЕ МУ ИЗПЪЛНЕНИЯ