Той е на 34 години. Светът уж е в краката му, но не съвсем. Все още се съвзема от плесницата, която Франция зашлеви на неговата Испания на 1/4-финал на Мондиала. За Пау Гасол оправдания не съществуват. "Провалихме се", казва звездата на иберийците в откровено интервю пред емблемата на спортния печат в Европа - вестник "Марка". Гасол говори малко за Чикаго, макар че е нетърпелив годината за "биковете" да започва и много за болката от напразните надежди на "Ла Фурия".

- Пау, как се чувстваш като един от Булс?

- Супер. Всичко ми е ново, интересно и забавно. Усещам се свеж и гладен за победи и за големи неща с Чикаго. Когато реших, че времето ми в Лос Анджелис е изтекло, исках да се преместя на място, където ще се чувствам амбициран и задължен към историята на клуба. Булс е именно такова място.

- За теб лятото донесе разочароване с националния отбор. Връщаш ли се назад към момента, в който отпаднахте?
- Дори и да не искам, да. Улавям се, че мисля за случилото се. Все още раната е твърде прясна и болката осезаема. Постепенно нещата ще се уталожат. Трябва да мине време. Времето лекува всичко.

- Каква картина най-често присъства в главата ти?
- За едно страхотно първенство и отлични резултати преди онзи фатален мач с Франция. За трите почивни дни, които имахме и които може би ни изиграха лоша шега. Когато се върнахме в залата сякаш вече не бяхме същите. Все едно се виждахме за първи път. Най-кошмарният мач на Испания в цялата ни баскетболна история.

- Как се спасява човек след подобно преживяване?

- Сам, с много воля и с разум. Пробвам да се изолирам от света, да не чета нищо, да не разговарям с никого. Няма нужда от дебати. Станалото, станало. Няма връщане назад. За мен драмата е излишна. Подобни звучни провали са се случвали и на други големи отбори преди нас. Ставаш, изтупваш се и продължаваш напред.

- Защо очакванията бяха толкова високи към вас?

- Защото ние заслужавахме да бъдат такива. Бяхме отбор, който е способен да стигне до върха. Бяхме събрали най-доброто под един покрив. Играехме у дома, очакванията на хората бяха огромни към нас. Публиката бе зад гърба ни, подкрепяше ни и ни носеше на ръце. Този ентусиазъм е заразителен и когато се стигне до провал, разочарованието наистина е силно.

- Теб лично от какво най-силно те боли?
- От болката, която причинихме на народа си. Нас ни боли, но ние сме техните герои и бяхме длъжни да се държим геройски до край. Бяхме длъжни да победим най-после американците, да върнем световната титла у дома и да се откажем като шампиони, за много от нас това бе последно голямо първенство с националния отбор.

- Провалихте ли се?
- Всичко, което не е доведено до резултат на постигане на целта, е провал. Провалихме се. Целта минимум бе да стигнем до финал и да се борим с всички сили за златото. Би било чудесно да бяхме изиграли такъв безобразен мач по-рано в шампионата, а не в най-важния момент, но така ни било писано.

- Бяхте ли подготвени добре?
- Очевидно Франция бе по-подготвена от нас. Мисля си, че това което ни спъна е, че не всеки един от нас бе подготвен индивидуално добре. В смисъл, говоря за отдаденост, за лично желание, за концентрация, за желание, за готовност за тежка битка. Тук ние бяхме ударени от французите.

- Изигра ли ви напрежението лоша шега?
- Не сме в детската градина. На когото не му понася, да се захване с нещо по-лесно. В интерес на истината, Франция бе мъртва преди още да излезе на терена. Това обаче бе само на хартия. На практика мъртъвците излязохме ние. Те нямаше какво да губят и играха освободено. На нас ни се стегнаха сърцата още през първото полувреме като видяхме, че нищо в нападението ни не върви. С всяка следваща минута сковаността вземаше връх.

- Как оценяваш себе си?
- В мир със себе си съм. Удовлетворен съм от това, което дадох като игра и представяне. Това бе максималното, на което бях способен. Щастлив съм, че наскоро станах чичо за първи път. Това е огромна радост в семейството ни (брат му Марк Гасол стана татко на дъщеричка ден преди 1/4-финала срещу Франция – б.а.)

- Хуан Антонио Оренга нерече отпадането на Испания „колективен колапс“?
- Нямам представа какво има в предвид Оренга. Издънихме се. Нямахме колектив, не бяхме отбор, нямаше химия помежду ни. Ето, за такива неща трябва да отговаря по-конкретно Оренга. Очевидно бъдещето на този състав не му принадлежи. Лесно е да намерим лични оправдания, когато сме се сгромолясали. Аз играх през цялото време контузен, но никой не разбра.

- Играл си цяло световно с контузия?
- Да.

- Защо чак сега го разкриваш?
- Защото не съм човек, който си търси оправдания още преди да се е провалил. От страх, че ако се провали трябва да има извинение. Аз не обичам извиненията.