„Няма да остана камък, който да не съм обърнал и капка, която да не съм изстискал от себе си.“ Думите са на Коби Брайънт, който споделя истини, от които ще ви заболи и вас докато четете интервюто му пред „Спортс Илюстрейтид“. Специално за вас избрахме най-интересното от него.

- Преди време каза, че целта ти е да играеш още две години. Новият сезон вече тропа на вратата. Стоиш ли си зад думите?
- Това, което искам и това, което тялото ми позволява са две различни неща. Желанието ми е да играя баскетбол още поне две години, но всичко зависи как се чувствам. Знам, че каквото зависи от мен, ще го дам, за да оправдая собствените очаквания и тези на хората към мен. Човек трябва винаги да има големи амбиции, да мечтае за големите неща в живота и да си поставя високи цели. В живота на хората не е по-различно от прогреса на велики компании като „Найки“ и „Епъл“ например. Там винаги летвата стои вдигната в небето. Ако дойде ден, в който повече да не ми се играе баскетбол просто ще спра да го правя. Този ден обаче е далеч.

- Значи две години, независимо от всичко?
- Точно така. Ако след това ръцете продължават да ме сърбят, няма да се откажа. Ако нещо ме е спряло междувременно по пътя, ситуацията е била извън контрол и аз не съм бил в състояние да променя хода на събитията.

- Като гледаш как играе Коби Брайънт и ако се абстрахираш за миг, че това си ти. Какво мислиш за него?
- Това момче обича играта. От дъното на душата си. Винаги е било така. На младини и сега в края на кариерата. И да знаете нещо от мен. Никога не го е правил за парите и за шибаната слава, нито за милионите почитатели на живо, в Туитър или Фейсбук. А заради топлината, която му дава тази игра. Не ми харесва, че посланието ми не стига до ушите на младите. Виждам ги изгубени, без ценности, без душевност. Ще остана, колкото е необходимо, за да съм сигурен, че колкото се може повече деца по света са ме чули. Баскетболът е моят диалог с тях.

- Какво би посътветвал човек, който трябва да направи скаутинг как да бъде спрян Коби Брайънт?
- Момче без задръжки и с неограничени възможности. Не може да бъде проведен стандартен скаутинг за него. Ако някой ти каже: „Иди и го спри, Коби може да бъде спрян, той те е провалил още преди да си опитал.“ Единственото, което треньор може да посъветва играч, който изпраща срещу мен е, каквото и да става, да не се отчайва, да не губи кураж. Скаутингът е безсилен срещу играч, вкарал 81 точки в един мач.

- Как се превърна в този смирен човек, какъвто си сега?
- Осъзнах, че има неща, които не мога да контролирам, независимо дали ми харесва или не, независимо колко силно се старая да ги направя различни. Не значи, че съм развял бялата кърпа, че съм се предал. Давам всичко, каквото мога, вадя най-доброто от себе си, но без значение от крайния резултат се чувствам удовлетворен. Всяка болка до тук ме е направила по-издръжлив, всяко препятствие ме е калило. Гледам само напред.

- Как гледаш на проточилото се така дълго възстановянане?
- Като на пътешествие. Път, по който вървя и който трябва да ме изведе там, където ми е мястото. Трудни времена. Не очаквам някой да ме похвали и да ми съчувства. Знам, че ще дойде октомври-ноември и ще чуя околните: „Ето го Коби, вижте го, той пак е такъв, какъвто бе преди.“ И за тях това е нещо съвсем нормално и лесно изпълнимо. Не, не беше и не е лесно. Минах и минавам през лична самооценка, през съмнения дали някога ще бъда отново толкова силен, както преди контузията. Минавам през ежедневни задълбочени разговори с мен самия. Това е план, стратегия, дисциплина. Колко часа сън ми трябват, какви медикаменти са необходими на тялото ми, каква е подходящата храна, кои упражнения са най-нужни. Това пътешествие ми харесва, защото опознавам себе си в друга светлина. Обичам да се трудя, но този труд не е просто работа за мен. Този труд е моят живот и моята страст.