Апартамент №16 в тухлената сграда на 137-ма и Алекзандър Авеню в района Мичъл Хаузес на Бронкс. На север е стадионът на "Ню Йорк Янкис". В ясните нощи кулите-близнаци "надничат" през прозореца на тристайното жилище, в което расте Дредерик Ървинг, заедно с двамата си братя и трите си сестри. Заема дрехите на другите деца. Продуктите за вечеря са на кредит. Понякога си ляга гладен. Но поне има страхотна гледка. 

Баща му Фредерик се занимава с добив на петрол, но изоставя семейството, когато Дредерик е на 6. Грижата за рожбите му от тогава се изчерпва с по 50 долара, които изпраща веднъж на година по Коледа. Товарът по отглеждането пада на майката Лилиан - строга, но справедлива жена, родила четири деца преди още да навърши 20 г. Работи на няколко места, междувременно учи, опитва се да издържа и храни още шест гърла.

Дредерик вижда бащина фигура в лицето на Дейв Макколин. 56-годишен съдебен охранител с пистолет в кобур на бедрото и дрезгав глас, напомнящ скърцане на нокти по черна дъска. Среща го по изгрев слънце на игрището в Мичъл, където младият Ървинг мята с баскетболна топка по изкривените рингове с протрити мрежи, под премигващите, флуоресцентни светлини всяка сутрин от 5:45 ч.

Там е и вечер. Остава до толкова късно навън, че веднъж един от съседите хвърля бомбичка от прозореца, за да спре безкрайния дрибъл, прехвърлил отдавна вечерния час. Тя избухва на крака на Дредерик. А белегът на прасеца му личи и до днес.

Макколин взима Дредерик под крилото си и се грижи за него, докато завърши гимназия. И там, въпреки че познава всички преподаватели, оставя малкия да отъпче пътя си сам.

Ървинг предава уроците на Макколин на собствения си син - Кайри. След като живее около две години в Австралия, се мести със семейството си за кратко отново в Мичъл. На годинка и един месец Кайри дриблира на същия асфалт като баща си. Гордият татко пък записва тези моменти с любителска камера. Изображението на екрана е размазано, но той показва лентата на всичките си приятели.

***

Обикновен, облачен ден. Дредерик паркира сребристото си Волво пред читалището в района, където прекарва детството си, качва се на влака и слиза в подземната станция на Световния търговски център. Преди 8 месеца е започнал работа като охрана на 40-ия етаж в същата сграда. Минава покрай ескалатора, който води към магазините на горните нива, когато чува силен тътен. Във въздуха политат пръснати парчета стъкло, а на мястото на прозорците зейват огромни дупки. Поривът на вятъра го поваля назад и го претърколва на два пъти, преди да успее да се изправи.

Ървинг, познат на приятелите си като "Ледения", заради хладнокръвието си, се оказва в капан на отломките, прахта и пепелта на разбилия се в горната част на северната кула полет 11 на "Америкън Еърлайнс".

От всички страни летят откъснати крайници и мъртви тела. Огромна, огнена дупка зейва в по-високите етажи на сградата. А единствената мисъл в ума на един самотен баща на 35 е за 9-годишния му син Кайри и 10-годишната му дъщеричка Ейжа.

В онзи ден, на 11 септември 2001-ва, Дредерик знае, че няма кой друг да прибере децата му от училището в Уест Ориндж. Кайри и Ейжа нямат представа дали татко им е оцелял. Вървели са пеш няколко часа без да знаят къде е единственият им жив родител, но вече го чакат на прага.

След още 6 безкрайни часа, мобилният на Ървинг най-после има обхват. Обажда се вкъщи, за да чуе хлапетата и изпраща свой приятел да ги наглежда. Тази нощ затворени мостове и тунели оставят Дредерик далеч, но на следващата сутрин вече си е у дома.

***

Тя приспива децата си на ръце. Пианистката с безпогрешен усет към музиката Елизабет Ървинг им пее госпъл с религиозни текстове.

Да си приятел на Исус! O, какво блаженство?
Някой толкова грешен, като мен?
Ако някога имам приятел като Теб
Нека Той ме отведе до небето!

Родена на 13 август 1967-а. 13 дни по-късно е осиновена от семейството на министър Джордж Ларсън и съпругата му Норма, която работи в сферата на здравеопазването. Непредсказуема от малка, мечтае да е първата жена президент на САЩ. Учи политически науки в бостънския университет и среща Дредерик по време на първия си семестър там. Тогава той е второкурсник и талант в баскетболния тим.

Светът спира да се върти за около 30 секунди, когато Ървинг я вижда.

Дредерик не стига до НБА и за кратко работи като финансов съветник в застрахователна компания, докато не получава предложение да играе професионален баскетбол в Мелбърн. Като един от двамата американци в отбора, Дредерик вкарва средно 32.5 точки с лявата си ръка. Тогава се ражда Кайри. Младото семейство живее, учи се и расте заедно.

Докато на 8 септември 1996 г. в Сиатъл, светът на Дредерик спира отново.

Елизабет умира внезапно от сепсис. Издъхва след двудневен престой в болницата в Такоума. Тялото й е кремирано, а прахта - разпръсната край Мичъл.

Споменът за нея остава незаличим. Има го и изрисуван с мастило отляво на гърдите на Кайри. Името й, заедно с рождената й дата и ангелски крила.

На 13 август 2001 г., Кайри пише послание на парче червена хартия и го прикрепва към балон. Пуска го от верандата в задния двор на къщата, оставяйки вятъра да го понесе към небето. Дядо му разказва, че изведнъж балонът с писмото изчезнал необяснимо.

"Не", изкрещял Кайри. "Мама го хвана."

***

Бяла боя, осеяна с черни чертички и дати, на вратата в някогашната детска стая. Разказва за височината на Кайри от 31 октомври 2003 г. насам. От 11-годишен той поставя отметките като в списък за пазаруване все по-високо и по-високо. И досега е "напълнил" почти всички. Последната е отредена за крайната му цел. Разграфена е за 6 фута и 4 инча (193 см - б.а.).

Пак в същата стая, но зад рафт, на който някога прилежно сгънати са били всички дрехи и екипи на малкия Ървинг, личи почеркът на четвъртокласник.

Ще отида в НБА

Обещавам

Последната дума е подчертана многократно. Още през 2002 г.

Кайри помни първия си опит за кош. Оставен сам, стреля, но топката дори не докосва таблото. От трибуните звучат свирепи крясъци. Два сезона по-късно, безкрайните тренировки дават резултат.

В гимназията Кайри е висок около 160 см. Никой не вижда в крехката му физика потенциал за професионален баскетбол. Въпреки това е ужасно добър. Съперниците му нямат търпение времето да изтече и да се свърши с мъката. Дребничкият плеймейкър ги развинтва.

На 22 октомври 2009 г. Кайри става част от Дюк. Черпи от опита на Майк Кшижевски. Изкарва година, в която само с едно движение разбива идеално заучени стратегии. Връзва на фльонга краката на противниците. Прибира в малкия си джоб високите. През лятото на 2011 г. Кливланд го изтегля под №1 в драфта на НБА.

Баща му е неговото вдъхновение. Той е негов идол и до днес. Кайри мечтае, бори се и успява. И не се спира пред нищо, докато не изпълни задачите си.

Проваля се само в едно. Все още е висок 6'3"... (191 см - б.а.)