Саша Джорджевич има шанс да влезе в историята на Сърбия като вторият специалист от бивша Югославия, стигнал до световната титла и като играч, и като треньор. Единствен преди него го е постигал иконата Желко Обрадович.

1990 г. в Буенос Айрес. На 30-годишна възраст настоящият наставник на Фенербахче става световен шампион рамо до рамо с покойния Дражен Петрович, Владе Дивац, Тони Кукоч, Велимир Перасович и Юре Здовц. Вечно намръщеният селекционер Душан Ивкович извежда може би най-великото баскетболно поколение на стара Югославия до трето злато на планетата след 92:75 срещу СССР във финала. Дивац и Кукоч попадат в Идеалната петица на Мондиала.

Осем години по-късно, през 1998 г. в Гърция, Обрадович вече е селекционер. Той добавя четвърта световна титла във витрината на своята родина. Звездите в тима му са Желко Ребрача и Деян Бодирога, обявен за MVP. По ирония на съдбата наставленията на Обрадович попива и 31-годишният тогава Александър Джорджевич. Същият този Сале, който тази вечер ще опита да извърви стъпките на Желко. Начело на новата генерация "орли", във финала срещу САЩ в Мадрид.

През 1998 г. Югославия побеждава Русия с 64:62. Локаутът в НБА по това време не допуска професионалисти в състава на шампионите от Мондиал '94, и принудени да играят с аматьори, американците стигат до бронз.

Гърция '98. Саша Джорджевич като световен шампион