Дами и господа, моля станете на крака и посрещнете Джорджевич, Саша Джорджевич. На 47 години той стои на прага на вечната баскетболна слава. Ако в неделя вечер неговите „орли“ сътворят подвиг и спечелят световната титла, от утрото на 15 септември за него вече нищо няма да е същото. Защото утрото ще го завари ЛЕГЕНДА.

Джорджевич вече е ставал шампион на планетата като играч. Сега може да го повтори и като треньор – постижение, с което шепа на тази земя могат да се похвалят. Баскетболът е негова орисия още от люлката. Пътят на сина на бившия треньор на Партизан Братислав Джорджевич е трънлив. Прохожда в Цървена звезда при великана Божидар Малкович. В тандем се местят в Раднички, но клубът остава без зала и Сале се връща при „звездашите“. Там обаче го очаква неприятна изненада. Намират се „специалисти“, които обявяват 16-годишното момче за безсперспективен.

Това, което не те убива те прави по-силен. По-силен, по-озлобен и по-мотивиран, през 1983 г. Саша се озовава във врага Партизан.

До лятото на 1992 г. 188-сантиметровият гард вече е спечелил с „гробарите“ купа „Корач“ (1989), две титли и две купи на Югославия (1987, 1992). Европа остава в краката му и с Олимпия Милано (1992-1994): триумф в Евролигата (1992) и втора „Корач“ (1993). Третата „Корач“ Сале държи в ръцете си през 1999 г., облечен в екип на Барселона (1997-1999). Каталунците напуска с две титли на Испания (1997 и 1999), за да грабне третата си като баскетболист на Реал (2000).

Кариерата му в националния отбор на Югославия е още по-забележителна. Олимпийски вицешампион от Атланта’96, световен от Гърция’98, трикратен европейски първенец от Италия’91, Гърция’95, Испания’97. Спортист №1 на Югославия за 1995 г. Баскетболист №1 на Европа за 1994 и 1995 г. MVP на Евро’97. През 1998 г. Евролигата го нарежда в Топ 50 на най-вдъхновяващите личности в историята на турнира.

Посланик на УНИЦЕФ за Сърбия редом с режисьора, музикант и актьор Емир Кустурица, както и с двете най-добри тенисистки на западната ни съседка Ана Иванович и Йелена Янкович. Един от основателите на хуманитарната организация „Група 7“ заедно с някогашните си съотборници в „репрезентацията“ - Владе Дивац, Жарко Паспал, Предраг Данилович, Желко Ребрача, Деян Бодирога и Зоран Савич.

Един от най-великите мачове в кариерата на Сале Джорджевич е на 6 юли 1997 в Испания. След негов индивидуален рецитал, Югославия сгазва Италия на финала на европейското с 61:49. Две години по-рано, Саша нанизва 41 точки (9/12 от тройката) в битката за титлата на Стария континент срещу Литва 96:90.

8-годишната треньорска кариера досега не му е донесла нищо. Още повече, че през този период не практикува постоянно. Води Олимпия Милано (б.а. Армани) (2006-2007) и Бенетон (2011-2012), а навръх Коледа миналата година бе обявен официално за новия селекционер на Сърбия.

Джорджевич е куражлия. Винаги е бил такъв. Не се уплаши да поеме тежката корона от подалия оставка гигант в професията Душан Ивкович. Не се поколеба да изрита един от най-опитните Владимир Мицов пет дни преди началото на Мондиала след конфликт в загубената контрола от Нова Зеландия (96:102).

„Кариерата му в държавния тим приключи. Това е Сърбия и Сърбия е много по-велика от него и от всеки друг от нас. Когато носиш националната фланелка трябва да знаеш как да се държиш“, бе лаконичният коментар на Сале след като крилото на Галатасарай имаше нахалството първо да му обърне гръб при таймаут и след това да хвърли хавлия на пейката на „орлите“.

Вечно намръщен, мълчалив, недоволен и вглъбен. Такъв бе Саша докато подпалваше чергата на съперниците си, без да се вълнува от тяхното име и класа. Безмилостен в решенията и хладнокръвен в постъпките. Обран в емоциите. Такъв е и до днес.

Сърбия чака 12 години, за да открие онзи, който да укроти капризите и егото на поредната си гениална генерация. От световното остана един мач, от който ще разберем дали харизмата на Сале е способна на последно чудо. Такова, след което утрото на 15 септември да е различно за Сърбия. И най-вече за човека, изградил до тук гнездото на „орлите“ – мисия, при която много по-големи имена от него претърпяха провал.