„Много неща бих искала да кажа и отдавна се каня да го направя. Някой път наистина ще си отворя устата за всичко, което ме вълнува и което ми прави впечатление“, думите са на една от големия левскарски отбор - Силвия Германова. Когато я гледа човек, изпитва възхита.

Тя е сред звездите на "сините", които на 8 март 1984 г. в Будапеща печелят финалната битка за КЕШ срещу италианския Зулу Виченца с 82:77. Има и сребърен медал от олимпийските игри в Москва 1980 с националния тим. Безброй титли и купи, но най-вече характер, за който днешното поколение може само да си мечтае.

На 19 юли тази дама, която едно време гори на терена с нрав и с майсторство, ще отпразнува 55-ия си рожден ден. Изглежда така, сякаш току-що е съблякла екипа. Хората, които са имали щастието да я гледат на живо, я помнят. Непокорна, с вечно развяти къдрави коси. Остър език, огън нрав. Играч за чудо и приказ.

„Едно време ние просто бяхме отбор. Във всичко. Излизахме на паркета, за да побеждаваме заедно, да се борим заедно, да се радваме заедно, да скърбим заедно. Водеше ни огромната любов към играта и голямото уважение и приятелство, което имахме помежду си“, разказва пловдивчанката.

Излъчва стил и класа. Интелектът й е поразителен. Завършила е българска филология и журналистика. Играе професионално до 43-годишна възраст. Омъжена е за дългогодишния лекар на националния отбор на Франция по плуване Жан-Пиер Сервети.

„Днес всичко е различно. Виждам ги, че са като роботи. Излизат на терена с равнодушни физиономии. Не можеш да ги разбереш - радват ли се, ядосват ли се. Всичко им е заучено. Интересуват се само от парите. Заучени са им дори жестовете, които уж трябва да показват щастие. Това не са спортисти, а чиновници“, споделя Германова, докато си поръчва двойно кафе и с носталгия си спомня времената, в които в заведенията у нас все още се пушеше.

Автор: Влади ЛАЗАРОВА, "ПРЕСА"