Тези, които следят баскетболната игра отблизо поне веднъж са ставали свидетели на следната сцена. Последен съдийски сигнал, мачът свършва, състезатели и треньори се суетят преди да се приберат в съблекалните. Някои от тях обаче се нареждат на опашка пред статистическата маса и чинно изчакват да им бъде принтиран протокол от двубоя. Взимат белия лист и много съсредоточено, с пръст върху името си проследяват как са се представили. Колко точки са вкарали, колко борби за овладели, какъв е процентът им при стрелбата.

„Вие, двете, колко точки отбелязахте в онзи финал“, въпросът ми е към Силвия Германова и Мадлена Станева, с които имам щастието да се срещна ден преди голямото тържество. Днес "сините" празнуват 30 години от Купата на европейските шампионки, която прибират след изключителна игра срещу звездния и скъпоплатен тим на италианския Виченца 82:77 на 8 март 1984 г. в Будапеща.

Настъпва мълчание. Споглеждат се. Повдигат безпомощно рамене. Не само, че не си спомнят. Това въобще не ги вълнува.

„Нямам представа. Стрелях някакви наказателни удари, както винаги“, казва Германова.„Не помня. Не ми и трябва“, отвръща и Станева.

Същият отговор получавам и от други техни съотборнички. За всички тях важна е купата. Не като трофей, а като триумф на техния колектив. Този спомен от Будапеща те никога няма да забравят. Интересува ги как ще прекарат краткия си престой в България. Колко пъти ще успеят да се съберат. Времето им заедно никога не е достатъчно.

P.S. Заради вас ми се иска да се бях родила по-рано. Да можех да ви гледам всички и да ви запомня. Уви, хванах ви на финала. Но ви помня. Защото имаше къде да прочета за вас, имаше кой да ми разказва за вас. Не успях да гледам Макавеева и Голчева на живо, но животът ми позволи с едната дори да израсна, а след години отново да я гледам в очите и да попивам.

Вие всички бяхте причината моето детство да мине в баскетболната зала. Вие сте причината същото да кажат и много като мен. Всички ние - децата от онова поколение, сме щастливи. Не спирайте да бъдете такива, каквито сте. Живейте на един дъх, обичайте, бъдете заедно, бъдете отбор!

Момичета, за мен е чест!

Влади ЛАЗАРОВА, "ПРЕСА"