8 март 1984 г., Будапеща. Женският баскетболен отбор на „Левски Спартак“ покорява Европа в изключителен финал за КЕШ. „Сините“ поставят на колене един от най-скъпоструващите и най-класните тимове през 80-те години на миналия век - „Зулу“ Виченца – 82:77.

Този „Левски Спартак“ е много повече от спортен състав. Много повече от гръбнак на националния отбор.

Десет момичета, които диктуват модата в баскетбола на Стария континент.

Достатъчно е само да споменем имената на Надка Голчева (капитан – б.а.), Петкана Макавеева, Силвия Германова, Мадлена Станева, Красимира Банова, Радмила Василева, Нина Хаджиянкова, Костадинка Радкова.

Днес те се събират. Отсъства само Радкова. Издирени са следите на Анета Микова и Ина Иванова. Треньорът им Славко Димитров ги очаква на разбор. Точно в 11,00 часа в Музея на спорта. Не за мач, а за 30-годишния им юбилей.

И сме най-красиви, и сме най-добри.“ Това изречение принадлежи на последната голяма генерация в 

женския баскетбол у нас. С малки изключения, тя е почти същата в отбора на „Левски Спартак“ и в държавния ни тим през 80-те години на миналия век.

„И сме най-красиви, и сме най-добри.“ Това скандира публиката по адрес на момичетата, които точно преди 30 години на днешната дата покоряват Стария континент и донасят на българска земя Купата на европейските шампионки.

Поколение, събрало всичко в една съблекалня – талант, трудолюбие, майсторство, характер, възпитание, интелект. И красота. С конкурс да бяха избирани, нямаше как да бъдат събрани толкова хубави жени под един покрив.

Те обаче не са просто лица от моден каталог. Те са шампионки. Времената са такива, че не успяват да станат олимпийски, заради бойкота на летните игри в Лос Анджелис. Техният връх си остава в Будапеща през 1984 г.

Трофеят на КЕШ се чупи в радостта, от европейската централа изпращат друг, но той пък се губи. Днес вече е налице и ще бъде донесен специално за тях в Музея на спорта.

Едва ли някъде не на Стария континент, в света може да има друг такъв отбор. Който да е повече отбор от всички други след тях, дори и 30 години по-късно. Преди пет години те се събират в Париж.

Тогава Международната централа чества тяхната 25-годишнина от онзи златен миг в унгарската столица. Тогава си обещават, че след още пет ще се видят отново. Този път на родна земя.

Пръснати са. По-голямата част във Франция – Силвия Германова, Мадлена Станева и Костадинка Радкова. Заминават още през 1989 г., когато им позволяват за първи път да заиграят в чужбина.

Днес Станева – носителката на най-много титли Мис Евробаскет за красота, се буди до плейбоя и звездата на френския баскетбол от 80-те години –Ерве Дюбюисон.

Една изумителна любовна история, преминала през перипетиите на тежка катастрофа, месец и нещо в кома и загуба на паметта на Дюбюисон, но събрала ги на Лазурния бряг.

Радкова единствена не успя да се завърне за тържеството, заради здравословен проблем на майка си, но духом е със съотборничките си. Както и те с нея.

Радмила Василева снове между Лондон, където е синът й Кристиан, Мюнхен, където са служебните й ангажименти към европейската баскетболна федерация, и САЩ, където наскоро дъщеря й Кристал – също баскетболистка, се дипломира в местен университет.

Красимира Банова от години работи за благото на „Рилски спортист“, където влага знания от двете си висши образования. Горда майка наЖаклин Златанова – най-големият ни талант в женския баскетбол, която уви, минава втора година поред през изпитанието на поредната тежка контузия.

Петкана Макавеева и Надка Голчева са щастливи баби. Макавеева отсега подготвя трето поколение баскетболист – момченцето на големия си син Стефан – капитан на баскетболния „Левски“. По-малкият Златинот миналата есен играе при Росен Барчовски в конкурента - „Рилски спортист“.

Голчева вижда внучките си Ема и Нина – дъщери на щерка й Елена рядко. Елена, която игра дълго преди да стане жертва на тежка травма, бе наследила от майка си баскетболния ген.

В момента е в Чехия, но връзката със семейството е силна. Синът на Голчева – Валентин също е баскетболист. Същото важи и за наследничката на Нина Хаджиянкова – Поли.

Синовете на Силвия Германова Клеман и Александър обаче са отлични ватерполисти и избират водата – спортът, с който е свързан баща им – Жан-Пиер.

Историите на този велик отбор са много. За КЕШ ги награждават с по 300 лева. Само за справка – на звездите от „Виченца“, на когото взимат скалпа през 1984 г., са обещани по $5000 на калпак, а на треньора им – двойно.

Италианките подхождат грандомански. Не щеш ли, двата отбора се оказват в един хотел. Щом ги виждат в ресторанта, съперничките молят масата им да бъде преместена в далечния ъгъл. Нашите не трепват. На другата вечер излизат и им изнасят баскетболна лекция.

Парите никога не са ги водили, макар че този тим на „Левски Спартак“ е първият, в който треньорът въвежда специална система за премиране. Победата ти носи 30 лева отгоре. При загуба – глоби. За да бъде заличена глобата – трябва в следващият мач да бият поне със 100 точки разлика.

Веселят се заедно. Вилнеят заедно. Шият си и си избират дрехите пак заедно. Няма злоба, няма завист, а кавгите потушават пак заедно. Зад четирите стени на съблекалнята на зала „Сливница“. От години там има мебелен магазин.

Дори и без зала, 30 години по-късно, един от най-великите отбори в спортната история на България отказва да слезе от сцената.

ЗАЩОТО СА НАЙ-КРАСИВИТЕ И НАЙ-ДОБРИТЕ...

Автор: Влади ЛАЗАРОВА, "ПРЕСА"